Симон влезе в магическата менанжерия.Вече беше решила,че желае котка и то френска порода.Не знаеше какво значение има длаи ще я вземе от тук или от мъгълски магазин,но предпочиташе от магазин на Диагон-Али за това с енамираше в това задушно помещение.
-Здравейте,млада госпожичке.
Естествено продавачката остана без отговор.Момичето започна да обикаля.Не намери котка,която да й изглежда като от Франция.
-Бих желала-заговори тя с тон,от който почти не личеше,че не е от Англия-котка,но нека да бъде френска порода.
-Имаме такава,но една единствена.Всички предпочитат...-започна да бърбори продавачката,но слидеринката игнорира думите й,които не я интересуваха.
Оказа се,че е женска котка.Породата беше Шартрьоз.Тя беше средно дълга,масивна и широка в гръдния кош.Главата беше с едра брадичка и пълни бузи.Ушите бяха прави и поставени високо поставен върху черепа му.Очите й бяха големи,кръгли,оцветени в меденочервен цвят.Опащчицата беше късичка със заоблен край.Козинката беше мека,гъста,лъскава и леко стърчаща.На цвят беше тъмно синя"Единствената с такъв цвят из цял свят"-бе продумала продавачката.
-Може да не й купувате специална храна-отличен ловец е.
-И аз мога да убивам животни и да ям сурово месо,но не обичам,нали?-отговори малко остро на тези думи първокурсничката.-Ще я взема.Надявам се,че не сте й измислили някое тъпо име...
-Не,не съм-отговори продавачката леко обидена от говора на момичето.
-Отлично.Колко струва?Заедно с 5 пакетчета храна за нея.