Симон отново беше на Диагон-Али.Този път се беше сетила,че има нужда от магическа пръчка и се запъти първо към магазина.Баща й й беше показал карта на улицата и изобщо на Лондон,така че по-лесно да се ориентира и да не се мотае съвсем.Слидеринката влезе в малкото магазинче и се чу тих звън на камбанка.Цареше пълна тишина докато изведнъж от някъде изникна стареца.
-Добър ден,млада госпожице.
-Искам пръчка-отвърна студнео девойката и се приближи.Не й беше любопитно нищо тук,просто искаше един ценен предмет.
-От Слидеирн ли сте?
-Да.Французойка съм и ще ви помоля по-бързо да действате.Имам и друга работа,но малко време.-говореше високомерно,но някакси студенината се запазваше.
-Значи нещо по-нежно,но същевременно могъщо-промърмори си Оливандър и затършува из някакви кутийки.Това отне близо 4 минути.Най-накрая извади една.
-34,2 см е дълга,неогъваема,много тънка,направена от върба,сърцевина от косъм от вийла.Нежна и добра като за вас.
Симон взе пръчката с дългите си студени пръсти,но не усети нищо.Пръчката стоеше спокойно на мястото си.
-Не,не,не и не!Не е тази.-каза стареца и взе пръчката от ръцете й.
Отново с епоразтършува,а французойката искаше да тръгва от тук вече.
-Ето тази е тъкмо като за вас.Направена е от бук,30 сантиметра и със сърцевина от сърдечна нишка от базилиск.Неогъваема и малко по-дебела от другата.
Слидеринката взе внимателно пръчката и изведнъж се обгърна в мрак.Стана тъмно и студено.Момичето я размаха и всичко се махна без следа.
-Това е тя.Точно като за вас.Добра е в черните магии и елементалните като най-вече във водната сила.Мисля,че открихте коя притежавате.
-Аз знам какво мога-каза тя с леден глас-Колко ви дължа?
-15 галеона.
Момичето хвърли парите на тезгяха,взе си пръчката и кутийката и след това излезе с величествена стъпка.