В гората

Заглавие: В гората Пет Апр 04, 2008 12:07 am

Внимавайте!

Заглавие: Re: В гората Сря Юли 02, 2008 10:45 am

Един ден Хърмаяни се разхожда6е извън замъка бе6е много замислена и не усети как навлиза в забранената гора. Когато се осети бе6е в средата на гората.
-О не!-каза тя-Как 6те се измъкна от тук?
Изведнъ6 едно са6тество я нападна:
-Вцепени се!!!!!-извика тя.
Са6теството бе6е повалено но след пет минути пак стана и запо4на да изпра6та 4ерни заклинания по Хърмаяни.пръ4ката и падна.
-О не ме4тите ми вси4ко отидоха на вятъра маи трябва да се збогужам с живота си.
-Не няма да се збогува6 с живота си.Експелиямус.
Хармаяни стана от земята и видя лицето на своя спасител бе6е Хари Потар.
-Благодаря ти!-каза Хармаяни
-Мяма за6то.-каза тои и подаде раката си на Хармаяни която се из4ерви но я хвана.Така Хармаяни и хари отидоха заедно до Хогуортс.

Заглавие: Re: В гората Вто Юли 22, 2008 7:21 pm

Ема се разхождаше покраи забранената гора. Днес тя беше научила нови заклинания ,и реши да влезе в гората за да ги изпробва. Тя започна да навлиза навътре в гората. Мантията и вече беше изпокъсана. Не след дълго чу вой, и близките храсти се размърдаха. Ема много се уплаши и се опита да се върне, но вече беше късно. Тъкмо се обърна и видя ужасяващ въркулак. Тя бързо извади пръчката си, а в същтия момент върколака я нападна, а тя извика:
-Петрификус тоталус!
Върколака падна вкоченен на земята. Ема стана бързо и се затича към замъка. Тя несмееше да се обърне назад. Когато излезе от гората седна на един дънер и се хвана за сърцето. То биеше толкова бързо сякаш щеше да се пръсне всеки момент. Ема реше никога повече да не влиза в гората за да тренира заклинанията които е научила в клас. Изведнъж осети ужасна болка в крака си. Тя се наведе и вида дълбока рана. Сигорно е била толкова оплашена от върколака, че не е усетила как се набожда на нещто. Тя бързо се запъти към болничното крило като остави след себеси кървава пътека.

Заглавие: Re: В гората Сря Яну 14, 2009 1:11 pm

Симон се разхождаше из гората.Още нямаше приятели...И не желаеше.Може би щеше да е добре в скоро време да проговори на някого,защото не го бе правила от...както пристигна всъщност.Колко бавно течеше живота тук...Нямаха много уроци-всички професори бяха на някаква друга работа,която нея не я бъркаше.Момичето и смао се учеше и успяваше-нали си бе купила учебниците...Магиите за сега не я затрудняваха,но щеше да дойде време,когато щеше да й се наложи да има пример.Дали тогава щеше да има кой?Вече се чудеше длаи трябваше да идва тук,но не беше толкова лошо.Имаше свободно пространство,всеки ден можеше да намери нещо ново...Не й липсваше дома както на всички.
Кога бе стигнала до тук?!Имаше река,пънчета и...вълк.Толкова обичаше тези животни!Момичето се настани и животното с еприближи бавно.Тя започна да го милва бавно,все още змаислена.Чу стъпки и се огледа...Идваше ли някой?!