Предизикване

[b][font=Trebuchet Ms]Едва ли щеше да чака още много - госпожица Браун бе хафълпафка и съответно не закъсняваше... никога.
Всъщност
фактът, че чакаше, не значеше задължително закъснение на другия -
просто Шай имаше навика да идва по-рано. Не обичаше изненадите, нито
пък неочакваното, в повечето случаи предначертаваше събитията в ума си
или поне размишляваше с точност за това как ще се развият. По същата
причина се бе заела и с легилимантиката преди цяла година - и преди нея
познаваше достатъчно хората по реакциите им, бяха лесни за разчитане,
но сега вече имаше реално преимущество.
Нямаше намерение да използва
тази своя способност срещу момичето, освен ако Лора не успееше някак да
я раздразни. А това й се струваше почти невъзможно, като прибавеше в
уравнението характера си - до крайна степен спокоен, уравновесен и
разсъдлив, никога импулсивен. Тя рядко се интересуваше достатъчно от
друго човешко същество, за да се обиди от негови думи или пък да се
раздразни. За сърдене изобщо не идеше реч - никога не го бе правила,
защото просто никога не бе си позволявала да се държи дотам детински...

Обстановката вече й бе до болка позната - трябваха й минута-две, за
да я разузнае достатъчно. Видя слабите места на помещението - подът,
съставен от плочки, които бяха поне наглед лесни за изваждане или
счупване; близо разположените перила, от които гледаше публиката; ясно
видимите и достъпни за удар от магии стъклени полилеи. Видя и онова,
което би могло вместо да й послужи, да й попречи - високите интересно
резбовани тавани, простора на помещението, който не позволяваше
"врагът" да бъде притиснат...
Всъщност не обичаше дуелите, особено
ако са уредени... не обичаше и тези, които бяха импулсивни. Дуелите
бяха глупава работа, предпочиташе нещата да се решат от раз, както и
ставаше обикновено с нейните проблеми. Тя и нямаше много проблеми,
защото неприятностите се свързваха с хора, а тя не стоеше покрай хора,
нито разговаряше с тях.
Една минута.
- Здравей, извинявай, дълго ли ме чака? Просто...
- Не си закъсняла. - Шай спокойно прекъсна очевидно задаващата се тирада.
Лора
спря на място, леко смутена, но след малко се намери на около
три-четири метра точно срещу среброкосата слидеринка, усмиквайки се
доста мило. Шай дори не забеляза усмивката - не бе свикнала да търси
положителни емоции нито в другите, нито в себе си. Самата тя не се бе
усмихвала от повече от четири години.
- Ще почваме ли? - с поредната усмивка подтикна Лора.
Шай не се постара да отговори - нямаше нужда, началото бе обявено за нея.
- Берект!
Лора не го очакваше. Но Шай вече бе видяла резултата - бе добра магия за начало...[/font][/b]

[font=Trebuchet Ms][b]Почти-шегаджийско заклинание. И невероятно дразнещо, поне според нея.
- [i]Пермун! [/i]Припомних си защо мразя дуелите....
Не
говореше злобно, не би си го позволила - злобата се коренеше в
невежество. Предполагаше обаче, че това би било перфектното място да
помоли момичето нещо.
- Нека направим дуела интересен, госпожице Браун. - Е, не беше точно молба...
Шай вдигна пръчката си и я насочи напред.
- Ето какво... хубаво е да използваме всичко, което ни е на разположение, не само пръчката.
Лора се намръщи леко и кимна - отдавна знаеше това, не бе малка. Нямаше нужда да бъде поучавана като дете.
- Не се опитвам да те поучавам. - сякаш в отговор на мислите й спокойно изрече Шай. - А да те подготвя. [i]Трипити - Трупети![/i]
Това
вече беше прекалено явно и Лора бе напълно способна да го избегне дори
без да посяга към пръчката си. Тя се отдръпна рязко встрани и
заклинанието, което иначе бе насочено безгрешно, мина на няколко
сантиметра от нея. След секунда яснорозовият лъч се удари в пода на
около три метра зад Браун.
Лора се обърна към Шай и понечи да й
напомни, че е трети курс, но бързата реакция на противника й подсказа,
че нещо не е наред - Шай не бе свалила пръчката си. Вместо това я
държеше ясно насочена към мястото, където се бе ударила магията преди
малко и където няколко от плочките се бяха начупили от удара.
- [i]Уодиози![/i]
Нямаше
време за размисъл, особено при положение, че няколко доста остри
парчета от плочка летяха в момента право към Лора. И то не отпред, а
иззад нея, без никакво предупреждение...[/b][/font]